Всеки любящ родител …

Всеки любящ родител, щом забележи дори малка промяна в настроението на своето дете, веднага е готов да се притече на помощ. Понякога е напълно достатъчно да му дадем ласка, любов и търпение и по този начин да му помогнем. Но в живота за жалост има такива ситуации, в които само родителската любов не е достатъчна и това са ситуациите, когато може да потърсите подкрепа от училището.

Когато детето е малко, родителите с радост го гушкат, вземат го на ръце, разговарят с него и всякак се стараят да предизвикат ответна усмивка. Всяко ново негово умение предизвиква възторг. И няма нищо по-важно на света от това детето да бъде нахранено, подсушено и наспано.

Но ето, че малкият човек прави своите първи крачки, започва да изговаря своите първи думи, да придобива навици за самообслужване, да се храни от храната на възрастните. Мама се чувства спокойна и уверена при общуването си с него. Детето расте и от ден – на ден става все по-самостоятелно. Ето, пред нас стои човек със свой собствен мироглед, собствени желания, навици, вкус, често упорито отстояващ собствената си самостоятелност. При това той все още е доста зависим от семейството си. И тук се появяват първите сериозни трудности с възпитанието.

Чувствата на малкото дете могат да бъдат силни, но най-често те са доста нетрайни: това, което много се харесва днес може да бъде забравено утре. То се движи напред в развитието си осезателно. Но какво точно се случва в неговия свят?

На тези и други въпроси отговаря детската психология. Тя изучава закономерностите в психическото развитие. Психологът в училище може да помогне на детето да порасне, безболезнено да премине през естествените трудности в развитието на личността, да го научи на умения за общуване с другите и как най-пълно да развие своя потенциал, да развие хармонично своята личност, мисленето, паметта, въображението, като през целия процес се отчитат индивидуалните особености.

Разбира се, в семейството родителите най-често сами могат да преценят състоянието и поведението на детето, да му помогнат най-добре да развие своите природни заложби, да намери най-добрия път за взаимодействие с тях.

Но също така е вярно, че рядко ще се намерят родители, които в определен момент да не си задават въпроса: ”Како се случва? Защо моето дете не ме слуша? Защо се сърди, защо както плаче, изведнъж започва да се смее? Защо сега е толкова послушно, а след няколко минути започва да се инати? Защо вчера отиде на училище с такова удоволствие, а днес не иска да ходи?”

Списъкът с въпросите може да бъде безкрайно дълъг – нали това е животът на най-скъпото ни същество на света?! Как да си отговорим на тези въпроси? Как да помогнем на детето си да съхрани този крехък вътрешен хармоничен свят, който толкова сме се старали да му изградим? Какво точно се случва с него в училище?

Детската психика е много крехка и уязвима. В живота не рядко има такива ситуации, с които трудно се справя дори и възрастен. Към тях се отнасят: смърт на някой от семейството, развод на родителите, появата на нов член на семейството, тръгване на детска градина или на училище, сериозно заболяване, насилие по отношение на самото дете или на което то е свидетел.

Даже при най-хармоничните отношения между родители и деца има моменти, когато детето не слуша и това  е нормално, защото доказва изграждането на детската личност. Но понякога чувствате, че губите контрол над положението и на вас ви е все по-трудно да общувате.

Ако чувство на страх тормози детето, потиска неговата активност, инициативност и води до безпомощност в определени ситуации. Ако то изпитва постоянен страх от тъмното, страх да остане само в стаята, страх от дъжда, бурите или силния вятър, от насекоми, животни, непознати хора…Макар в определени възрастови периоди, страховете да са естествено явление, което само показва, че въображението на детето се развива, то е добре да се направи консултация относно по-безболезненото им преминаване.

Често самовъзприятието на прекалено срамежливите деца е достатъчно негативно, за да избягват контакт с връстниците си, да бъдат прекалено чувствителни към критиката, но в същото време не проявяват никаква инициатива да се изявят или да се защитят. Това всъщност е черта на характера, която се формира в детството, но е важно да се знае, че развитието и може да бъде повлияно.

Навярно всички родители в една или друга степен се сблъскват с  проблема агресия. Докато се сърди на вас, детето ви може да удари другарчето си или кучето, да счупи демонстративно играчка. Причините за такова поведение могат да са много и те никога не са прости. Важно е то да не се закрепя и да не се превръща в черта на характера, да не проникне дълбоко вътре в него и да му пречи да установява нормални отношения с хората около себе си.

За всички тези случаи в училище е назначен психолог. Дори, когато ви се струва, че дадено събитие не е засегнало особено детето, добре е с него да се поговори. Работата е в това, че най-често може изобщо да липсва външно проявление, а болката да се таи дълбоко в душата и да се прояви в момент и по начин, какъвто най-малко очаквате. Тук също ви е необходима обективна преценка доколко детето е засегнато, ще успее ли да се справи, да преживее случващото се.